Търговията с роби е дълбоко вкоренена в историята на човечеството и е имала различни форми и мащаби в различни култури и периоди. През Средновековието, Западна Европа преживява преход от античната практика на робството към феодалния системен подход към работната ръка.

Античните корени

В Римската империя робството е ключова част от икономиката и социалната структура. Римляните завладяват големи територии и приобщават множество народи към своята империя, много от които стават роби. С падането на Западната Римска империя през 5-ти век, традиционната форма на робство започва да изчезва, но не и напълно.

Робство и феодализъм

С разпадането на централизираната римска власт, Западна Европа се разделя на множество малки кралства и територии под контрола на местни владетели. В този контекст, феодализмът се развива като доминираща социална, икономическа и политическа система. Вместо традиционното робство, съществува система на зависимост, където крестьяните (или „сърфовете“) работят земите на феодалните господари в замяна на защита и малка част от произведените стоки.

Въпреки това, истинското робство не изчезва напълно. В някои райони на Западна Европа, особено в портовите градове и при границите, продължава търговията с роби. Тези роби често произлизат от войни или от рейдове срещу нехристиянски народи, като славяни, пагани от Северна Европа или мюсюлмани.

Търговията с роби и мюсюлманският свят

През Средновековието, мюсюлманските държави в Северна Африка и Близкия изток са активни участници в търговията с роби. Много европейци стават роби, като резултат от мюсюлмански рейдове или войни. От своя страна, европейците също купуват и продават роби, които са хванати в конфликти с мюсюлманите или други нехристиянски народи.

Промени във възприятията

Към края на Средновековието, възприятията към робството започват да се променят в Западна Европа. Християнската църква играе роля в осъждането на робството, особено когато става дума за християни, които са направени роби от мюсюлмани.