На 3 март 1878 г. край малкото село Сан Стефано, днес квартал Йешилкьой в Истанбул, се подписва документ, който преобръща хоризонта на българската история. Въпросът „Санстефански договор какво включва“ не се изчерпва с картата на една голяма България. Договорът носи обещание за държавност след почти пет века османска власт, но и съдържа залога на бъдеща трагедия: той е предварителен мир, зависим от волята на Великите сили.
Подписан е между Руската и Османската империя след Руско-турската война от 1877-1878 г. За българите, преживели Априлското въстание, Баташкото клане, опожарените селища и тежестта на войната, новината има силата на историческо възкресение. Но за да разберем защо Сан Стефано остава толкова живо в националната памет, трябва да видим не само какво дава договорът, а и какво реално може да осигури.
Какво включва Санстефанският договор
Санстефанският мирен договор съдържа 29 члена и урежда много повече от българския въпрос. Той признава независимостта на Сърбия, Черна гора и Румъния, предвижда териториални промени в Кавказ и на Балканите, както и реформи в останалите османски владения. В неговото сърце обаче стои възстановяването на българска политическа единица.
Договорът създава автономно, трибутарно Българско княжество. Това означава, че България не е напълно независима държава. Тя остава формално под върховната власт на султана и дължи данък на Османската империя. Въпреки това княжеството получава собствено християнско правителство, народна милиция и право да избере свой княз.
Князът трябва да бъде избран от българското население и утвърден от султана със съгласието на Великите сили. Не може да принадлежи към управляващите династии на великите европейски държави. Това условие показва колко ограничен е бил българският суверенитет още в момента на неговото възраждане. Българите получават държава, но съдбата на нейния върховен управник не е оставена единствено в техни ръце.
Границите на Санстефанска България
Най-силният образ, свързан с договора, е неговата карта. Предвиденото княжество включва почти цяла Мизия, с изключение на Северна Добруджа, която е предоставена на Румъния. То обхваща и Софийската област, Пиринска Македония, Вардарска Македония, части от Егейска Македония, както и голяма част от Тракия.
На юг границата достига близо до Егейско море, но не включва Солун и полуостров Халкидики. В Тракия извън пределите остават Одрин и някои райони около него. Именно тези уточнения са важни, защото популярната представа често превръща Санстефанска България в безусловно обединение на всички земи, населявани с българи. Договорът действително очертава огромна територия, но тя не съвпада напълно с всички български етнически и възрожденски представи.
Границите са замислени не просто като награда за Русия след победата ѝ. Те следват в значителна степен етническата картина, позната от църковните борби, училищното дело и статистиките от XIX век. Българската екзархия вече е превърнала въпроса за народността в конкретна политическа реалност. Санстефанската карта стъпва върху тази реалност, но същевременно променя баланса на силите на Балканите по начин, който Лондон и Виена не желаят да приемат.
Управление, войска и руска временна власт
Договорът предвижда османските войски да не остават в пределите на новото княжество. Старите крепости трябва да бъдат разрушени, а защитата на страната да се осъществява от българска народна милиция. Това е решаваща промяна: за първи път от векове въоръжената сила в българските земи не следва да бъде османски инструмент за контрол.
Преходът към нов ред обаче не е оставен само на местните сили. Русия получава право да поддържа временна военна администрация в България за срок до две години. Руски окупационен корпус до 50 000 души трябва да подпомага изграждането на управлението и реда, като разходите за тази администрация се поемат от бъдещата българска държава.
Тук личи двойственият характер на освобождението. Руската армия е носителят на победата, а руските администрация и офицери имат съществена роля в създаването на първите институции. Но временната зависимост носи и тежък финансов, политически и дипломатически отпечатък. Санстефанският договор не създава завършена независима България, а рамка, в която тя тепърва трябва да бъде изградена.
Какво договорът не включва
Едно от най-разпространените обърквания е свързано с Източна Румелия. Тя не е създадена от Санстефанския договор. Източна Румелия се появява по-късно, след Берлинския конгрес, като автономна област под политическата и военната власт на султана. Затова Съединението от 1885 г. не е обединение на две части, установени в Сан Стефано, а смел български отговор на берлинското разпокъсване.
Договорът не гарантира и трайно международно признание на своите граници. Още самият му предварителен характер означава, че окончателният мир предстои да бъде обсъден. Русия и Османската империя могат да подпишат споразумение, но европейският концерт няма намерение да приеме новия ред без намеса.
Защо Великите сили променят Сан Стефано
Голямото Българско княжество тревожи най-вече Великобритания и Австро-Унгария. За Лондон то изглежда като възможен руски мост към Проливите и Източното Средиземноморие. За Виена то застрашава собствените ѝ амбиции в западните Балкани и променя отношенията със Сърбия.
Русия, изтощена от войната и поставена под риск от европейска конфронтация, приема свикването на Берлинския конгрес. През лятото на 1878 г. Берлинският договор разкъсва Санстефанска България. Северно от Стара планина и Софийската област се създава Княжество България. Южно от Балкана възниква Източна Румелия. Македония и голяма част от Тракия са върнати под пряката власт на султана.
Това решение не заличава Сан Стефано. Напротив, превръща го в мерило за изгубена справедливост. За поколения българи картата от март 1878 г. е едновременно надежда, болка и политическа програма. Националното обединение се превръща в задача, която бележи отношенията със съседите и външната политика на България чак до войните от началото на XX век.
Между идеала и историческия факт
Санстефанският договор не бива да се чете нито като недостижима легенда, нито като проста дипломатическа измама. Той е плод на руска победа, български национален стремеж, османско поражение и европейско съперничество. В него има освобождение, но има и зависимост. Има карта на широки граници, но няма гаранция, че тази карта ще оцелее.
Тъкмо тази сложност прави документа толкова значим. Сан Стефано ни напомня, че свободата не пристига като окончателен подарък на бойното поле или на дипломатическата маса. Тя трябва да бъде защитавана с институции, памет, трезва преценка и способност да се разпознава разликата между историческия идеал и трудния път към него.