Велизарий (роден около 505 г. в Германия, Илирия — починал през март 565 г.) е византийски генерал. Той е водещата военна фигура в епохата на византийския император Юстиниан I (527–565 г.). Като един от последните важни фигури в римската военна традиция, той води имперските армии срещу Сасанидската империя (Персия), вандалското кралство в Северна Африка, остроготското управление в Италия и варварските племена, които заплашват Константинопол.

Ранни години

Малко се знае за ранните години на Велизарий. Някои традиции го свързват със славянски произход, но точните му произход и дата на раждане са недокументирани. Като член на телохранителите на Юстиниан, той привлича вниманието на императора и е назначен на служба на около 25-годишна възраст. Неговата обществена кариера след това е подробно описана от историка Прокопий, който е бил част от личния му щаб през първите 15 години от кампаниите му и който лично е следил дейността на генерала.

Първи успехи

Велизарий спечелва първите си успехи като командващ на Месопотамския фронт срещу източния съсед и съперник на империята, Сасанидска Персия. Той постига блестяща победа при Дара през 530 г. и въпреки последващо поражение следващата година при Сура (Калиник), той става герой във войната към момента, когато Юстиниян преговаря за нейния край. През януари 532 г. Велизарий е в Константинопол, когато избухва бунтът на Ника. Там той допълнително придобива доверието на императора като командир на войските, които крайна сметка разива бунтовниците. В същото време Велизарий се жени за вдовицата Антонина, която, като стар приятел на императрицата Теодора, има влияние в двора. Това по-късно се оказва от голямо значение за него.

Следващата задача на Велизарий е да започне повторното завладяване на западните римски територии, заети от германски народи. Но преди това през 533 г. той е изпратен с малка сила да нападне вандалите в Северна Африка. С две поразителни победи той разрушава вандалското кралство в рамките на няколко месеца. След връщането си в Константинопол, той бива награден с триумфално тържество. Изчистването на Италия от остроготите започва през 535 г. когато Велизарий бързо превзема Сицилия като се движи на север по апенинския полуостров, завземайки Неапол и след това и Рим. Оживени под новия си крал, Витигис, готите обсаждат Рим през 537–538 г., но Велизариий и тогава се справя блестящо. Забавен от конфликти в своята армия неговото напредване на север се забавя, но към 540 г. готите, предлагат да се предадат, ако Велизарий стане техен император. Юстиниан вече се опасява, че такъв популярен командир може да се окаже опасен за престола му. Велизарий преструвайки се, приема капитулацията на готите и след това отказва титлата, като показва лоялност към Юстиниан.

Източна кампания

Императорът го отвиква от Италия с временно негодувание, но го изпраща през следващата година да воюва отново в Месопотамия срещу Сасанидите. Въпреки някои успехи, Велизарий се сблъсква с трудности с непокорните си войници и след това е лишен от командването с обвинения в неверност. Само благодарение на посредничеството на Теодора, поради приятелството и с Антонина, той бива избавен от позора и разорението. В Италия, имперското управление се разпада под неспособните наместници на Велизарий. Всъщност той бива възстановен там през 544 г., но Юстиниан, по-подозрителен и скъпернически от всякога, не го подкрепя с достатъчно хора и пари. През следващите години, Велизарий действа несигурно около италианските брегове. Дори за кратко завзема отново Рим, но ефективното съпротивление на остроготите го. Теодора умира през 548 г. и той бързо е повикан обратно в Константинопол. Италианската кампания е оставена да бъде завършена от други генерали, като евнухът Нарсес, който след това ще получи пълната подкрепа на Юстиниан.

Залезът на Велизарий

Връщайки се в Константинопол, Велизарий запазва своето богатство както и голямата си гвардия. През 559 г. императорът повиква Велизарий обратно в служба, когато хунски племена заплашват града. С добавянето на всички хора, които може да намери, към своята свита, той успява да отблъсне хуните с изумителни стратегии. Три години по-късно той е обвинен в участие в заговор срещу живота на Юстиниян, и въпреки че вероятно е бил невинен, той бива опозорен. След това той е оставен в мир до смъртта си. Умира само няколко месеца преди смъртта на неблагодарния император, на когото е служил цял живот.