Политическият живот на България в началото на 20-ти век беше динамичен и често се оцветяваше от различни интриги и скандали. Един от най-значимите и спорни моменти в този период беше Деклозиеровата афера, която се разгръща в навечерието на Първата световна война и играе ключова роля в определянето на външнополитическата ориентация на страната.

Контекстът на Деклозиеровата афера

През лятото на 1915 година, България се намира в центъра на геополитически интереси, като Антантата и Централните сили се стремят да я привлекат на своя страна. Германия разчита на икономическото си влияние и връзките с управляващите в София, докато Русия инвестира в медийни кампании за формиране на общественото мнение. Франция, от своя страна, изпраща Жан Крюпи в България, за да проучи ситуацията и да установи контакти с влиятелни политически фигури.

В този контекст, британският външен министър Едуард Грей предлага на страните от Антантата да закупят българската реколта на зърно, за да предотвратят доставките ѝ до Централните сили и едновременно с това да повлияят на българските политици чрез подкупи. За тази цел е създадено частно търговско предприятие, оглавявано от Фернан дьо Клозиер, който вече има утвърдени позиции в българското общество и икономика.

Деклозиер, с подкрепата на френски и британски банки, започва да изкупува зърното на високи цени, като се възползва от услугите на местни агенти, свързани с Народнолибералната и Народната партия. Въпреки че операцията изглежда като обикновена търговска дейност, тя скоро се превръща в политически инструмент за влияние.

Икономически аспект на афертата

Икономическият аспект на аферата е значителен, тъй като годишното производство на зърно в България през 1915 година е значително по-високо от средното. Въпреки забраната за износ, установена от Министерския съвет, Деклозиер успява да събере голямо количество зърно, като плаща премии на агентите и вдига цените на пазара.

Ситуацията се променя с обявяването на обща мобилизация в България през септември 1915 година. Разбирайки, че схемата ще бъде разкрита, Деклозиер напуска страната, оставяйки значителни суми за „ликвидационни работи“. Правителството на Васил Радославов реагира като реквизира зърното и изземва средства от Търговската банка.

Скандалът ескалира през октомври, когато вестник „Народни права“ започва да разкрива подробности за аферата. Резултатът е арестуването на 39 души, включително високопоставени политици и банкери. Никола Генадиев, юридически съветник на Деклозиер, получава 10-годишна присъда, докато други ключови фигури са осъдени на по-кратки срокове.

Заключение

Въпреки че някои от основните участници в аферата са оправдани, последиците от скандала са дълготрайни. Той не само влияе на вътрешнополитическата обстановка в България, но и подчертава сложността на международните отношения и икономическите игри в предвоенна Европа. Краят на Първата световна война и последвалият Ньойски мирен договор допълнително подчертават влиянието на Антантата върху българската икономика и политика.